Не е Африка.....А България!  

                 ,,И това къде е ....някъде в Африка сигурно?,,-изсцепи ми насреща германецът, когато му обясних за някои проблеми в страната ни на чаша. Нашата родина България, в Африка??

            В първия момент бях възмутен. Ало! Най-старата европейска държава, спасителка на Европа, кирилицата, богомилството...Не е като да не сме оставили нещо покрай себе си, да се знае че сме част от Европа, но явно човекът нямаше обща култура. Или просто следва принципа на Чърчил, че ,,Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба,,. Че те и африканците не ядат, защо да сме част от тях?...Постепенно обаче започнах да правя една бавна съпоставка с тази Африка и нашата ,,европейска България,,. Имаше няколко прилики.

Та ядосах се на думите му, защото нашите медии упорито ни информират кой бил убит в Германия, каква катастрофа станала някъде из Бавария или където и да е из Централноевропейския масив. Съобщаваха ни за решенията на техните президенти, канцлери и прочие, а за нас явно дума не се обелваше, че даже и географското ни положение да не знаят. Впрочем те за география чували ли са? А обща култура? Та някои в България не спират да се тупат в гърдите и да викат ,,В Европейския Съюз сме...,,. И какво щастие е за тебе, като даже не те знаят че си там

Не бях ходил в Африка, просто не ми се беше отдала възможност в зелено...Може би както и на африканците рядко се отдава. Отвори ми се парашута да замина обаче за Франция. Къде по делови работи, къде на разтуха. Ако живеех в София, сигурно нямаше да ми се стори чак толкова различно. Натоварено, пълно с хора от различни националности...Е нямаше ги панелките-факт! Но, както казах, ако живеех в София. Аз съм си от провинцията и там работата е много по-различна.

Щях да бъде в Бордо, една от перлите на Франция. Разходих се из старата част на града и останах попарен. Хората се грижеха за къщите им, макар на векове, които се извисяваха на високо, а не като в Търново, където след време старините ги заграждаха с обезопасителни ленти и чакаха да паднат, а други си стояха с килнати покриви и подути кирпичени стени...Е да, старите си къщи оставяхме да паднат, ала пък високата ни класа(разбирай ъндърграунд обществото) строеше замъци стил възрожденски къщи. И сигурно след десетилетия, техните изродски къщи, смесица на възрожденско и съвременно строителство, които никога не можеха да бъдат достояние на архитектурата през възраждането, щяха да се обявят за паметници на културата..Но както и да е. Отседнах в хотела и улиците ме зовяха.

            Факт е че във Франция имаше много негри и се запитах, французите не са ли ги разпитвали за нас българите, съвсем информативно, в коя част на родния им континент се намираме? :D Чудех се и самите негри, ако видеха българин, не го ли поздравяваха, не го ли потупваха по рамо и защо не му казваха ,, О, братко по континент!,,-знам ли, или нещо подобно.  Има не малко българи емигранти, но и много български роми емигранти. Сигурно и те се обиждаха, защото произлизаха от индийска каста, та да бъркаш родната им Азия с Африка...как би могъл!? :D

            Но както и да е. Известно ми беше че големите магазини на града, бяха пълни с храни-боклуци. Гумени домати, с желатирана вътрешна част, краставици, дето ставаха за истински саби... Търсех пазар като тези в нашите градове. Плодовете наредени, бабите и дядовците до тях или поне едри, мустакати мъже, които наподобяваха изцяло Бай Ганьо, но знаеш че със сигурност те ще да са отгледали зеленчуците които ще купиш и ще са ги отгледали, както са го правили техните дядовци и баби.Едвам намерих градския пазар, но за мое най-голямо съжаление и тука продуктите не представляваха нещо по-нормално...Слава богу не се бяхме осъвременили и побратимили с ГМО-то, толкова колкото европейците и не бяхме заменили зеленчуковите градини и старите къщи с имения и райграс. Все още имаме този навик, сами да си произвеждаме някои блага-поне някои от нас. Тука трябва да намеря и справка с африканците. Може би при тях повечето хора сами си произвеждат храната,предвид факта че масово живеят в селца от няколко колибки, няма заводи и магазини и основната им грижа е храна.

            Няколко дни почивка от шума в България. Кой шум? На заводи-не. На коли-не..На хорска глъчка-че ние се обезлюдяваме, не. На политиците-О,о,о,о да! Големи бъбривци. Каналите не спират да ги излъчват, да цитират и прецитират всяка тяхна дума и израз, най-често безсмислени. Медийни звезди! Преждевременно се запознах с един негър.Не запомних от коя страна е дошъл, но се досетих че както в Африка, така и в България страдаме от синдрома на комплексираните властолюбци. Ами да! Такива са...А африканските държави най-често е бил или е някой диктатор, управляващ вече четвърто десетилетие, с болни амбиции, военни зад гърба,а в България една тумба олигофрени, дето си подават топката, играят театър за пред хората, всички ги мразят, но винаги са в управлението. Сменят цветове, имена, но пак са в него-големи паразити, няма отърване!! И разбира се, страданието на хората от властта им. Това е общото. В Европа всичко беше по-добре замаскирано и се усещаше по-малко.

            Намерих една българска компания в една кръчма. Бързо се присламчих. Бяхме обърнали няколко чаши, приказката ни все ни връщаше на България. Каквото и да струвахме, каквото и да правехме, все там ни връщаше. Дали с лошо, дали с добро очите ни все към България гледаха. Групата бяха основно хора отишли временно на гурбет, да изкарат някой лев. Така вече втора година. Бяха се отърсили от някои балкански маниери, но явно затова се бях намерил аз...да им припомня малко. И по едно време, приказката стана толкова силна, така се развълнувахме, че станахме и запяхме..Колкото гърло имахме, каквито песни се досещахме за България. Ако си у дома, никога няма да се хванеш да го правиш, но тука явно атмосферата те потискаше и човек умираше за нещо родно. Пяхме, пяхме, вървяхме по улиците, лашкахме се по тротоара, че чак обирджии, наркомани и сводници, които се намираха в огромно количество по нощните улици ги беше страх от нас. Учили сме за обръщения към нас от вида ,,тъмен балкански субект,,...Ама колко страшни да бяхме не знам. Просто озвучавахме и разведрявахме с наши песни, тесни и мрачни улички, в които обикновено се чуваше само агонията на хора, пропаднали и отчаяни. Слава богу полиция не ни прибра, а ние се прибрахме всички в един апартамент, на човек от компанията, където се почерпихме още малко и заспахме.

            Разгледах забележителностите около Бордо-на карта и в Интернет. Тогава си набелязах и кои да посетя. Не знам дали знаете, но в Европа, ЖП-транспорта е уважаван транспорт, желан от всяка класа. Някои които си мислят, че той е подобен на състоянието на родното БДЖ, сигурно ще си кажат ,,Ами на хората сигурно им е омръзнал подредения и спокоен живот, та копнеят за една такава дивашка емоция, която те връща назад..,,. Не! Техните гари, влакове и работници с железниците просто са много по-различни. За пример тоалетните. По нашите гари има такива нужници, че в някои няма дори казанчета. Просто една кофа и една мивка, цялата в кир и мръсотии. Да не говорим за състоянието на плочките. Добре че са европейските фондове, че да ги осъвременят малко, ама пак си миришат така зле . Просто ,,защо да пикая където му е мястото, като мога и в ъгъла,,-си казал някой в тоалетна на БДЖ. А влаковете им. Няма лашкане, няма тесни коридорчета и страх че видиш ли влака може да тръгне преди да слезеш. Лоша миризма, обилно потене през лятото и гъчканица сред чантите с яйца и домати на някоя баба-също липсват. Та с такъв влак отидох до едно село, там до известна за окръга крепост. Имам страст към археологически обекти и изобщо паметници на културата.

            И Европа е преживяла опустошителни времена като нас. И въпреки това когато отиваш да видиш една крепост, виждаш крепост! В България имаме една баба Вида, един железобетонен Царевец, стените на който, просто за декорация са покрити с камъни, няколко крепости от по два по-добре стърчащи зида като Калиакра и Асенова крепости, Хисарската стена и горе долу това. Масово крепости метър камък над земята. И не само че камъни не останали, ами и като започнат реставриране на крепост, правят я просто за подигравка. Понякога си мисля че е умишлено. Бетон, железа, бетон железа и чак тогава камъни. Явно все още си мислят че строим някой завод през социализма....Кога ли и нашите замъци ще заприличат на тези във Франция?

            Но впрочем какво ми се хвалят европейците... Питайте англичаните огромната им империя, дали не е изградена от костите на негри и индийци. От костите на милиони хора, захвърлени в робство по плантациите. Сега гузно говорят за световен мир, получили каквото са искали от кръвта на другите народи. Подобна е историята и на Франция, Испания..А поне знам, че нашата България, която може да не представлява нищо особено, не е изсмукала и капка кръв от друг народ. Но хайде моля ви, те са европейци, а ние сме дивите....

            На връщане се отбихме в Германия. Пред нея наистина си представлявахме една ,,Африка,,...много мои съграждани работеха  като в колония в тази страна. Разбира се в по-добри условия от предлаганите в родното племе(селище). Е поне си пийваха повечко бира, макар според историите им закъсненията и наполовина свършената работа, които у дома бяха вдигнати на пиедестал, тука да бяха анатемосани от всякъде. Пътищата им бяха перфектни, не като нашите- домакини на offroad, но пък ги нямаха бабите и дядовците с щайгите плодове и зеленчуци, от които можеш да си купиш нещо домашно на прилични цени. Няма заядливи таксиметрови шофьори, часове в чакалните на администрацията, където можеше да създадеш цели приятелства.. Липсваше тази ,,дива,, частица от балканския манталитет, онази тръпка, която по някога караше косата ти да побелее, а друг път да се превиваш от смях. Тука сякаш всичко беше твърде спокойно, твърде сигурно..Твърде много, за да ми се струва нормално. 

            Не знам ние дали сме от Африка или от Европа...А може да не принадлежим към нито едно от двете разбирания за култури и цивилизации..Да сме си една уникална смеска,  шлифовала всичко типично ,,по нашенски,,