понеделник, 12 ноември 2012 г.

  Още едно мое стихотворение за някои гадни реалности, част от ежедневието ни



                                                  

                                   ,,Най-българското време,,
И днес вървя,аз гледам на страни,
дете без вяра,ценостти расте.
Да подиграе,да присмее-на това държи.
В духовната си простотия ще умре.
...................................................
Дойдоха времена глобални.
Човекът ценностите си забрави
и станаха едни неща-банални........
На плещите отрова се стовари.
..........................................................
И всеки ден,било в училищната стая,
било навън-на злобари ти вони
и май не му се види края
на таз надменност-до кога ще продължи.
.......................................................
Не съм против нравствени промени.
Ни тез в технологиите,облеклото.
Това обаче разидинени
ни прави-ето злото!!!
.........................................
Един забрави своята родина,
А друг патриот пък си остана.
За чужбина множество замина.
Да си горд българин-усещаш кат забрана!
......................................................
Колко бедни,чезнещи-уви,
навсякъде това актуално се тръби.
Приключвам таз лирическа соната,
не вярвам да е интересна на раята.
                                                                               Автор:Богомил Иванов
            Едно стихотворение, което написайх миналата пролет.....Посвещавам го на детството си.


                              

Детство

Сутрин да станеш,детски да гледаш.
Анимации странни с мумии-деца,
боболечи градове и разни селца
с магьосници скати забъркващи отвари,
но понеже домашните любимци
народа спасяват,магиите претърпяват провали.
Зоопаркове странни,инспекор с ръце
ставащи на джаджи различни и зло лице,
което винаги пред нас остава неразкирто.
Изследователи дръзки и съкровище в тайни обвито.
.............................................................
След тези забавни детски кажи,
не почват ли същинските игри.
С приятел,сестра или брат
чрез одеалата правиш палат.
Разпъваш,подлагаш,усет за архитект си вдъхваш.
Под одеалото опънато плюшки напъхваш.
А него над столовете държиш,
затискаш го с възглавници-така го крепиш.
Дали на семейство или лъвска дружина
ще играете,къщичката като пружина,
тъй както я сгъваш ,тя се разтяга
подслона строиш,а той се разваля.
И щом чуеш входната врата да се отваря
за минутата стаята да се оправя.
И колкото да бързаш,невъзмоно е това
да дойде майка ти и да завари чистота.
Затуй изтърпяваш мълчаливо карането и майчини мълви:
,,След туй навън излизай-там каквото щеш прави,,.
.....................................................................................
И майчината ти заръка изпълняваш,
на игрището се уж за малко появяваш.
Но цял следобед с пръчки,гоненица –веселба
Като вино  умайват те деня.
И времето се стопли,запролети,
за игра,веселба възможност се откри.
И игри най-различни от бой с пръчки,
от удари по пръстите мазоли или бръчки
по челото умислено как да посегне
някой към другия и пръчката да избегне.
И с похвати най-умели
по краката,тялото с пръчките си взели,
бием се като рицари на бой поели.
Извивки като с шпага  на дуел,
Или срещу сит си ти джедай умел.
Удареният вика кат овчаря козел.
Въртиш
            Кроим
                        Ударите в другия броим.
Ледени сокчета като топъл ти хляб
купуват се, иначе телата ни ще заврат.
Под сянката хладка на голяма корона,
на камък седим всякаш на трона
като царе говорим,мъдрим
на що ще играем като сенатори в Рим.
Решаваме с кого какво да се играе,
а някой ожъднял е и затова се вае.
Друг удари трети и не ще да се покае.
Живота на дете-май че това е.
                                                                                  Автор:Богомил Иванов