Клюкарката

            Знаете ли какво е бича на нашето време? Клюкарството...Статистически погледнато, хората практикуващи това хоби, занаят, професия или изкуство (разбирайте го както искате) изговарят три пъти повече думи от преподаватели, философи и тн. Обаче само около 10% от думите им са адресирани към тях самите или някаква научна сфера. А другите 90%?

           В нашето село имаше една клюкарка. И то не каква да е, щом израза стана „...кмета, клюкарката и попа( даскали вече не останаха). Викаха и Чумата. Като хамелеон се прокрадваше сред хората и като някоя въшка започваше да лази и човърка по тях, барем изсмучи някаква информация. Постоянно си вреше носа на всякъде. Буквално в някои случаи. В ключалки, в буркани,щ в каци, в мази, в тави и тенджери. Да разбере, да види. Често казаното и видяното минаваше през личната и цензура и на показ отиваха само отрицателни черти, заядливи коментари. Какъв показ? Нейната уста беше като цяла печатница. Цели тиражи се бълваха за кого ли не и кога ли не. От преди петли, до след като чакалите слизаха в селото, тя не спираше да обяснява за живота на другите.

          Та Чумата си имаше цяла система, цял учебник по ,,чумава етика,, с която съдеше делата на другите. Разбира се ,,лошите,, постъпки не бяха присъщи на нея, а добрите...ами те сякаш бяха съставени и измислени от нейна милост.

          Така например ако чуеше друг да клюкари, никога нямаше да го обвини. Ако чуеше обаче да говори за себе си. О, непременно той е някакъв егоцентричен човек, нарцис, дърпащ и фокусиращ цялата Вселена върху себе си.

             -То тоя е много свидлив! Исках му 10-на яйца назаем, не ми даде.-Е как да и даде? Преди три дни го изкара полуграмотен, при условие че 30г. беше преподавател. А когато човекът отиде да защитава честа си в пряк спор, тя изчезна още преди да се е показал. После разбира се, това покриване оправда с факта че не и се говорело с малоумници. А и как да и дадеше яйцата, като стига да бе измислила, че вече му ги е върнала, трябваше да се сбогува с тях.

         -Пияница е този! Само се чуди в коя чашка да си сложи парите.-обясняваше пък за един художник. А той не само че се беше доказал, но и си позволяваше да пие само веднъж на седмица-две. Та защо за него точно говореше така, а не за онези мъже с червени от вино мустаци и големи като картофи носове, които реално не спираха да обръщат чашки. Ами защото същите онези, не рядко даваха по някое шише подарък на Чумата, само и само да не създаваше още по-големи легенди за тях, от колкото те самите вече бяха. И макар да беше наредила цяла ракла с всякакви ракии родно производство от тях, пускаше по някоя конспиративна теория за черните им дробове.

           Ако станеше скандал в селото и се стигнеше до някакво местно ниво на съд (разбирай съдии са попитаните баби и дядовци седнали на маса или на пейка), доказателства винаги предлагаше Чумата. Тя водеше и следствието. Прокурор, адвокат, следовател, всичко!Икономична работа! А за съмнения в работата и място нямаше. Имаха ли друга възможност? Съдебна система да искаш!

         Впрочем тази Чума не беше чужда на знанията, как да се поддържа диктатура. Съюзила се бе с кмета, който тука си беше като феодален деспот. ,,Титлата,, се предаваше по наследство и се носеше докато не те удари склероза или друга такава тежка болест. Също така се имаше с попа. Този човек обслужваше не едно село и много хора непрекъснато му разправяха какво ли не. Той пък, срещу обилна почерпка от Чумата я снабдяваше с информация. Някои дори смятаха, че в неясното му говорене по време на литургия и доверяваше тайни на някакъв кодиран език.

              Читалищният (клюкарският) съвет управляваше еднолично и авторитарно. Всеки опит за свалянето и от власт беше надушван, още преди да бъда създаден. Понякога дори постъпваше леко шизофринично, като сама си измисляше заговори срещу нея и сама си ги потушаваше. Та в това учреждение деца не идваха от десет години насам. Дали ги изгони или вече не останаха, не съм сигурен. Но то си функционираше, колкото зимата бабите да не хабяха от своите дърва. Не е чудно че Чумата е председател и най-виден оратор и тука. Същински Цицерон, Аристотел. Орфей за ,,изкуството,, на клюкарството. Затова и тя смяташе че има дарбата да напише цял учебник за нейния занаят. Впрочем дори започна своя ,,манифест,,:

          ,,Клюката, това не е само някакво бръщолевене за друг човек Това е цяла наука, развиваща етиката, морала и даваща ти възможност да се учиш от грешки, без да ги правиш (като гледаш от другите).,,

         ,,Истината е въпрос на гледна точка,, -такава табела беше сложила на входната си врата.

         ,,А нима знанието за света и каквото и да било, което притежаваме не е нещо което са ни изклюкарили или нещо което сме разбрали и сега на свой ред клюкарим на другите.,, -каква логика само?

         ,,Клюкарството е средство за обединение, опознаване между хората, което те понякога сами не искат. Всяко обединение е нужно и полезно.,,

        ,,Винаги казвай това което трябва. Ако случайно го премълчиш, клюкарката ще го каже,,

       ,,Клюкарката- това е човекът който ти пише биографията без да ти иска пари,,

       ,,Клюката ще остане един от най-мразените и нежелани, но полезни и ефективни начини за сплотяване между хората.,,

         Започвам да се чудя, как в църковния календар няма ден на ,,Св. Клюкарица,, или в учебниците по Етика не се изучава ,,етичната норма на клюкаренето,,
          Изобщо лозунгите, принципите които тя разпространяваше звучаха за някои така величествени, така правилни, неоспорими, дори и да не ги разбираха. А тези някои бяха кокошките стоящи по пейките или чакащи зрънцата си всяка сутрин .

          Ако пък някой я обвинеше пряко в действията и, тя заявяваше:

        -Имам право на свободно слово.-отговаряше, а зад гърба му го изкарваше същински атеист, все едно хулеше „божествената“ и същност. Ако религията беше малко по-силна тука, щеше да се създаде инквизиция, преследваща отхвърлилите светостта на клюката.

         Впрочем ако нещо се случеше в селото имаше местен отряд за бързо отреагиране. Или иначе казано, Чумата си беше направила групичка и ако станеше инцидент, клюкарката живееща или намираща се най-наблизо трябваше да отиде да се осведоми. От там, по-бързо от интернет, новината стигаше навсякъде. Понякога и за добро. Впрочем за какъв отряд говорим? Дребна работа беше това!

          Тази жена стана политическа машина. Цялата пропаганда се осланяше на нейните рамене. Нямаше нужда да покриват цялото село с плакати, да измислят обещания, да раздават подкупи, да търсят гласоподаватели от други места. Нямаше нужда от тези обичайни методи на българската политика. Нали я има нея, Чумата. Опонентите на настоящият кмет изкарваше какви ли не дяволи. Че щели да затварят казана, да следят за плащане на акцизи.От това трепереха някои. И още ред такива глупости измисляше...

               А какво направиха хората?...-това сами решете.