Душевадците

Известна ли ви е историята за душевадците. Това са едни малки създания, подобно на феите, само че вместо да пръскат щастие и да изпълняват желания, те усърдно се грижат мухала в къщата да израсте, буболечките да напъплят, рафта на хладилника с тенджерата супа да се счупи, самото ястие да се вкисне и всичко останало…

Според древните писания, СЛОНЪТ-божество от зоопарка на божествата, бягащи над небесния ни купол, веднъж поел течност от друга планета и като се изпратил с хубота си по човешките създания, те започнали да създават цивилизация. Ала на мястото, от където тази цивилизиционна смес била взета, се градяли все красиви, чисти и приятни светове, а по нашата планета изникнали градове с чуми, улици изпълнени с плъхове и отпадъци от къщите...и явно че тази мръсна черта била изконно притежание на човеците, ала в началото била под заплаха, заради чистотата на дошлата цивилизация. Затова и Божествената свиня издухала от зурлата си душевадците, за да запазват тази наша човешка черта-мръсотията.

Та в модерни времена, душевадците са отговорни за градовете такива каквито са. Например за изчезването на вещите ви. Колкото и странно да ви звучи, не извънземни, които ще ги изследват, а душевадците ги прибираха. А някои от градовете им дори си градяха къщите от стари ботуши, а за магазини използваха най-изпокъсаните, защото дупките служеха като витрини. Нощем, а понякога и най-нахално денем, ключове, лични документи, пари и разни там изчезваха. Парите знам че използвали като хавлии, ключовете като чесалки. На какво? Няма значение, защото ако знаехте нямаше да си ги искате обратно.

В дупките си отглеждаха хлебарки,стоножки,скорпиончета, паяци и разни други гадини, като от малки ги обучаваха че тяхната цел на живота е не друга, а благородната саможертва. Те трябваше да щъкат из стените, за да ги гонят хората с парцали и книги, с които да ги смачкват, да си оцапват стените или просто да купуват препарати, с които тровеха и себе си.. И наистина имаше цели зали за обучение, където душевадците показваха чрез схеми и модели на паяците най-удобните ъгли, на хлебарките най-изненадващите дупки. А за да заживеят с мисълта за саможертва, тези гадини бяха промивани още от малки с песни от вида ,,За великата среща с дебелата корица” или ,,За омацаната с нас стена” , ,,Ний искаме да бъдем...“където се възхваляваше делото им.

А когато идваше време за щурм, даденият душевадец поемаше в марш отряда от гадинки към апартамента/къщата. Уви понякога, пресичайки пътя, цялата тази паразитна армия можеше да бъде прегазена от кола. Така се случваше шофьорът да види секунда преди да прегази,под строй маршируващи странно скорпиони, мравки, паяци и ала бала. Затова с времето създадоха подземни тунели до самите къщи. А душевадковските историци, дори сметнаха за длъжни да лъжат, че човешката канализация е именно произлязла при случайни откривания на техните тунели, при които решили да откраднат модела и да ги използват за своите си човешки цели. Колкото истина беше, толкова и ефективна бе душевадковската тунелна система, понеже постоянно се срутваше на едни места, объркваше посоките на други. Затова накрая решиха просто да се придвижват към домовете по човешката канализация. С усета си към миризмата улучваха точно дома, който търсеха и занасяха там нужните бръмбари, семена за мухъл или отряд за замърсяване.

Сега теория и за конспираторите. Говореше се, че срещу мръсни чехли, изтъркани гуми, пластмасови чашки с остатъци от кафе, душевадците бяха подкупени от производителите на препарати за чистене. Дребните мърсяха, онези продаваха. Тази симбиоза бе съществувала, от как жената на кроманьонеца бе оскубала гърба на мъжа си, за да си направи първата метла, но развитието на индустрията бе засилило процеса. Убийците на вредители също бяха оставили номера си в подземните галерии, но като цяло връзката се осъществяваше от една циганка-врачка. Дълги години жената се представяла за радио-говорител, предавател или дори посланик на посолството на мъртвите, но видиш ли, самите духове не я наели. Оставили я да си върти номерата, представени достатъчно добре, че и кандидатстването в НАТФИЗ нямаше да е проблем. С времето обаче успяла да се свърже с душевадците(нямаше как иначе, юртата и бе разпростряна именно над един от тунелите им, извеждащи ги от подземните им градчета на повърхността). И така след дълги премеждия, баба Бахти Метла Невидех днес бе дистрибутор, посланик и зъбно колело на тази симбиоза.

Имаше и специални отряди, които се грижеха за опазването на този интересен човешки вид-нещастника. Предлагаха условия за неговото съществуване. Преместване на камъни, точно пред стъпалото на човек, преди да се помръдне напред, за да се спъне. Развинтване на капачките на капки за уши, нос, очи, та когато човек ги обърне да му се изливат целите. Предварително изливане на шампоана, за да стои косата ви мазна и спомага за мизерната обстановка в града. Хранене на котката ви или кучето с разхлабителни, в момента в който ги оставите сами, за да можете при връщането ви, да бъдете посрещнат от животинските....Да, наистина там работят едни душевадковски специалисти.

Още из ,,Изследвания на душевадковската политика, разбирания и занаяти“ по-нататък

           

                                                                  Тих

            Старият Гирго. Този чернокос човечец, често можеше да бъде видян да върви из улиците, да говори със себе си. Така фокусиран, а по едно време просто спираше, оглеждаше се, извикваше и пак продължаваше, вече свел глава, наврял я в раменете си. Отстрани картина, която напомняше на хората, че държавата нямаше достатъчно пари да прибере всички луди, или че човешката душа беше изостанала от прогреса и често се пречупваше от натоварването му.

               Какво ставаше в този затворен човек? Луд ли беше? Философстваше ли? Не! Дали той не виждаше друго, различно от нас. Може би шарени цветове, събеседващи хора или нужда да излее емоцията си, да даде тяло на душата си, за да не я подтиска.
                Всъщност много често той изпадаше в някакво друго състояние. Състояние, в което се убеждаваше, заблуждаваше и вярваше, че живееше нещо уникално. За него нямаше съмнение, че от сутрин  до здрач, мислите минаващи през главата му бяха неповторими и уникални. Че животът му беше уникален. Нямаше място за съмнения, че действията и постъпките му са безгрешни или че би послужил за прекрасен пример, не на човек, а на цялото човечество.

              И когато минеше нещо през ума му, той веднага се замисляше, нямаше ли да е добре някой просто да записва мислите му. Тъй както ги изразяваше с мърдащи погледи, мятане на ръце, така да ги сложеше и на лист, преди да изчезнат. Затова реши да си наеме записвач.

                Човек, който от през цялото време да снове, да стои тихо и само като му каже нещо старецът да записва. Да пази и съхранява за поколенията, които щяха да охкат и да се възхищават на мислите на Гирго. Или поне така си мислеше той.

                Така през ден, както стоеше на стола, дивана, безмълвен писарят, изведнъж влизаше с трясък и бутилка вино Гирго. Очи подпухнали, сърце свито, влизаше с големи крачки, сядаше и започваше, говорейки със себе си, а всъщност на записвача:

Смисълът на живота. Това не е нито да постигнеш онова, което съдбата не ти е дала. Не е нито да постигнеш мъдрост или сила. А само и единствено да превърнеш желанията, мечтите и радостите в реалност. Да ги изживееш…

                  Наливаше по чаша от виното. Една за себе си, една за онзи с който уж разговаряше и една за писаря. Все едно записвачът не беше човек и не заслужаваше на него да говори. И пак продължаваше:

                Каквото и да правиш не трябва да има страх. Никога…Това нещо убива, погазва пътя ти. Ама хората са слепи, не виждат и не вярват че е така. А е така защото…-защото той го е казал, си мислеше наум записвачът.

Излизаха някъде. Гирго с приятели и писарят като сянка. Стои, гледа листа, движи механично крака и пише, щом Гирго му дадеше знак. Шеги, размисли, заключения, истории, спомени. Оформяше се една странна  автобиография. Там, където диктуващият, говорещият бе извисяван до един облак с Бог, удряше наздравица с Марк Твен или просто стоеше под маслиново дърво до Сократ. И тези сравнения, тези принадлежащи му срещи, отнети от скъперника-Времето, самият Гирго бе решил че са му прилежащи.

           И когато Гирго умираше, стоеше в леглото, гърчеше се, виеше се от болка.Поглеждаше роднините и приятели си, ала нямаше време нито да чуе те какво му казват, нито той да се прости с тях. Беше зает!

                Да стоиш и да чакаш да изчезнеш от това място е най-странното нещо което ми се е случвало. Боли те тялото, душата. А по едно време усещаш отдих, отпускане, но изведнъж те пристяга. Спомени изплуват, щастливи моменти. Изплуват и недостигнатите цели и ти се иска пак да се родиш, пак да живееш и вече няма начин да не ги направиш!
                Ала по едно време Гирго замлъкна. А, случи се! Умът му не спираше да бълва онези приказки за предсмъртното състояние, какво вижда човек. Не спираше да разкрива тайните, които така дерзаеха човечеството, които всеки виждаше само в онзи миг, в който не искаше или не можеше да сподели с никой. Говореше, ала устата не се отваряше. И добре че вече не осъзнаваше, че колкото и да говори само той се чува, защото иначе щеше да си замине в агония. След известно време на още стенания и преплитания между два свята, между живот и смърт, затвори очи. С блага усмивка. И продължи да разказва, пътувайки към  небеса и планини, продължи да говори на онзи негов писар, стоящ винаги зад него…Какво са боговете, демоните, небесата и душата. ,,Пиши! Вечността ни чака! И в това да я описваме, и в това да ни почитат."

                А в стаята, където Гирго почина, стоейки на стол записвачът, затвори книгата и на корицата само с едни  бедели букви написа ,,Той живя! Не така както му се полагаше, а по-добре! Не така както другите искаха, а той!Той да, а аз живях ли??”

                                                       Траките

            Кой ви каза, че ние не сме майка или поне наследници на велики народи! На велики идеи, неповторими, неоткриваеми преди нас! Кой ви каза, че ние не сме богоизбрани или богоравни? Слушайте сега...

              Защо гърците мразели толкова много траките? Просто им завиждали и се поболели от комплекси. Докато тракийците пиели и ядели с Дионисий, Зевс само пращал светкавици по чукарите на островите им или скъперничел се за огъня. Богините им пък, все намирали някой карък да избира измежду тях коя е по-малко грозна(защото за хубост реално дума не можеше да стане) и като направел някоя грешка стъпка при избора-хоп война! И докато пиели разредено вино, зараждали идеите на хедонизма или просто се излежавали под горещото си Слънце, но в никакъв случай не вършели нещо продуктивно, то в Тракия градял кипеж. Кипеж, движен от свещения принцип,,Действайте, че да изглеждаме по-умни от гърците“...Злобата си била истински двигател, особено за Боклув. Кой е той? По-късно ще се разбере ;) .
             Имаше един град- Бардакджия. Там гръцките моряци изхвърляли ненужния товар, скитите- измършавелите коне, траките- вкиснатото вино. Изобщо, все дарове за боговете. Града беше станал първия глобализиран град в света. Център на религии от цялата плоскост. Впрочем същите богове най-редовно пристигали с ламаринените кораби, за да приберат там каквото им оставяли. В край на краищата, борбените бардакджийци решили че нямат нужда от посещенията на боговете, та изкопали подземни галерии под града, където скривали и складирали даровете. Така впрочем били създадени прословутите подземни селища. И за да накарат обаче хората от съседните земи да продължават да носят дарове, създали големи статуи на боговете, а на всевишните обяснили че човеците вече не ги вземали много за стока. Впоследствие някои се облажили, други се ядосали, а трети-ами те просто се оказали част от изчезнали за наказание цивилизации. А тайната която бардакджийците пазели-ами тя станала първата ако не световна, то Балканска конспирация. И до късното средновековие чак се намирали свещеници, които си оправдавали твърдия хляб и разреденото вино (сиреч дажбата) с това, че уж ще търсят ключа към тази мистерия.

           Единствен само Дионисий, покровител на града бил добре дошъл. Това било, защото при показването му, щраквайки с пръсти, изниквали маси пълни с ястия и амфори пълни с вино и каквото поискаш. Разбира се в същия момент, същото количество питиета и храни изчезвали от гръцки градове и складове. После да не се чудите, защо някой град не издържал обсада, поради недостиг на храна. Не са били виновни нито мишките, нито контрабандистите, ами Дионисий. И докато философите си потърквали плешивите глави, чудейки се как може да изчезнат запасите им, то в Бардакджия се вдигали най-големите пиршества по цялото кълбо.

              Ала времето си минавало и както си тъпеело и скучаело, подобно на безделник, седящ на масата вече четвърти час, озарило го идея. Идея ли, израстък ли...Направо да си кажем, роди се Ъндърграунд Магна Тракия-нейното име се шептеше тайно. Тя се занимаваше с незаконния пренос на ритони към Персийската империя и обратно, атентати в Рим, продаване на гласове в Атина, кражби на мумии от Египет или саботиране на викингски ладии. Разцъфтяващ бизнес и сила, покровителстван от тракийската аристокрация, макар и тайно и неосъден от боговете(които получаваха добри отплати. След като народите започнаха все повече да редуцират бройката им в пантеона или да ги заменят от монотеистични, видяха нов шанс за обогатяване от ,,рушветите,,).
           Как се зародила? В залеза на Боклув, началото на засилването на Римската република станало нещо. Боговете вече се сопнали, взели и да измират от тъга по егото си, щото нямало кой да им се кланя толкова-да не забравяме че от гняв, задето човеците ,,спрели“ да им носят дарове в Бардакджия, изтрепали половин свят. Та спрели да се занимават с човешките дела, а човекът-с това да им оставя по нещо. Подземните тунели и галерии на Бардакждия и още няколко градове, поели примера му и влезли в ,,конспиративен“ съюз с този град останали пусти. Та в тях се заровили онези, за които сега казваме че са от света на ,,ъндърграунда,,. Чисто и просто, те си бяха започнали дейността именно под земята.
             Та сега същите тези обръснати с жарава( че да не им никне повече коса), ходещи с черни стъкла на очите и дебели сопи в коланите, бяха започнали да пренасят оръжия в Тракия. Цели канали не, ами канализации си направиха, само и само оръжия да прекарват. Да знаете от къде е тръгнала тази дейност. От Рим, към Мизия. Защо? Римляните имаха успешна теория за превземане на нова територия. Идваше от максимата ,,Когато един народ има повече оръжия, от нужните за война с друг народ, какво прави? Започва война между себе си.“

             И със същата максима продаваха, подаряваха оръжия на опозицията на тракийския цар именно чрез ъндърграунда. Накрая владетелят подушил, започнал да наблюдава границата, та чак и да наема богове като наблюдателници, ала било късно. Работата стигнала до там, че тъкмо да му мине махмурлука от последното празненство, и гърци, римляни, че и редица траки му поискаха главата.
            И като дойде в Бардакджия тракийският владетел(същото място на кеото се зародиха и тези, които му сипаха сол на главата-и после не били създали траките иронията) да събере всичките си подвластни за война, започнаха да се редят и прииждат в града...Агриани, населяващи поречието на Струма, в която много се и давеха, понеже смятаха за благородство да се плува с вързани ръце и крака. И пайти, които пък аналогично се давеха в Егейско море. Диобеси, идващи от планината, от чиито отвеси често падаха, понеже вечно се стопляха с вино, пък това им пречеше да вървят в права посока по тесните пътеки. И онези от Родопите, които толкова тачеха Орфей, че бяха си измислили поход по неговите стъпки. А една от отбивките беше при Хадес, да търсят и те Деметра. Само че много от тях не само не я намираха, ами слизайки в пещерата, не се и връщаха. Дойдоха и от племената, които живееха по острови като кабирите или саиитите. Не е тайна, че си купуваха кораби от гърците, а онези понеже ги мразеха им продаваха калпави фрегати, та половината потъваха из пътя през морето. Изобщо враг на траките беше водата, затова караха на вино и по-силни амброзии. Но не само тя. Имаше едно племе, уздицензи, което живееше в самия център на Хемус. И понеже се смяташе за нещо над другите племена, реши да заживее на най-високата точка на планината. От една страна да се чувстват по-близко до боговете, от друга да гледат останалите племена от високо. И Диоисий укроти ветровете на върха, за да си построят селищата, ала след това го пусна да брули. Мога да ви кажа че това племе е измислило ежедневния парашут, който винаги е прикрепен към теб, понеже често от вятъра литваха я майки, я деца, я строители на покриви или по-хилави хора. Та след дълги и неуспешни приземявания някъде покрай Марица, създадоха своя парашут от зашити кравешки кожи. Изобщо събра се множество, което беше останало живо, след всичките инциденти, които съпътстваха тракийските племена.
        Предстоеше изпращане с жените, изразено в следния ритуален, сакрален диалог:

         -И или се връщай с повече рани от съседа, че да не ми се ежи пак жена му що за герой бил, ама не чак осакатен като другия, че да те гледам като бебе, или не ми се връщай изобщо. Друг мъж ще си намеря, не се безпокой. От сега съм го обявила за търсене. Пък разбера ли че си избягал от боя, собственоръчно те намирам и нито гърци, ни перси ще ти се сторят врагове!!-ръмжеше жената-Впрочем ако ограбвате някой град, отпускам ти каиша да се забавляваш с местните жени, така да покажеш мъжество, ама у дома да ми донесеш някое герданче, амфора, не болести!

         -Оф, хайде бе! До сега да сме се върнали от битката. Гледай сега!-отвръщаше мъжа и побягваше да навакса тръгналата армия.

           А битката? До тогава винаги започваше точно след като тракийските и гръцките богове се обложеха, приготвеха за предстоящото шоу или просто ако бяха в настроение. Ако ли не им бе до забава пращаха по някоя тежка чума да мори народите, та да намалеят и да решат да се помирят докато отново набъбнат. А когато отново станат достатъчно много да воюват, на боговете вече им идвало настроението.
           Та траките редовно печелеха. Затова на тях залагаха Тор, Локи, Ра, Озирис, че дори и Прометей веднъж-два си беше позволил да заложи за тях. Впрочем заради това че подкрепи вражеския отбор, Зевс го заточи на онази скала, а не заради някакъв си огън. Прогреса който Прометей доведе сред хората и без това си ги мореше достатъчно, та Зевс нямаше смисъл да се притеснява, че на гърците ще им стане много хубаво.
          А как свърши тази война? А питайте историците, дето казват че тоя народ бил безписмен и не оставил нищо, пък камо ли създал нещо след себе си. Те да ви кажат!

         За Боклув? В следващата глава, че тази май много дълга стана.