Маскарад

               Градът блестеше. Не както обикновено от фаровете на колите, прозорците на апартаменти, а от хората изпълнили улиците.. Макар небето да беше почерняло както обикновено (звездите липсваха, скрити от замърсения въздух). Сред схлупените стари къщи, приютяващи пестеливи, свидливи и злопаметни пенсионери-хазяи, някои от които денонощно издебваха наемателите си, само и само приказка да имаше , излющени стени, мъждукащи лампи, котки мяукащи по покривите , някой се пробуждаше. Маскарадът.

                       Градът-онази комбинация от крайности, онзи карнавал от хора с маски, нямащи нищо общо помежду си. Всеки се движеше в тълпата, в потока от хората. Всеки изпълваше цялата тази палитра със своя номер, своя характер, със своята простотия..Със своето криволичещо движение, породено от пиянство, от веселба, от еуфория, наподобявайки танцьор. А музиката?! Ами тя идваше от всякъде. От всяко магазинче, от припяване на човек, от развеселена компания, от обикновения говор, а може би и със странен акцент.

                     Всеки герой наподобяваше танцьор на тази бална сцена-главната улица. Уверените и бавни стъпки на семейният мъж, хванал двете си дъщери и жена си, бързо минавах в ситни, разколебани и криви от притеснения крачки, когато на среща си видеше тайната любовница. Идваше му наистина да си сложи някоя маска или собственоръчно да се удави някъде, защото иначе щеше да го стори съпругата му, ако скритата любов обадеше тайната им. И сигурно съпругата имаше някакъв нюх, за запазване на собствеността, понеже усети някакви сигнализации между чуждата жена и мъжа и, та не спря цяла вечер да му намила колко нужна му е тя ( да не се опаричва), особено за семейната стабилност и финанси (сиреч за дългове и проблеми).

                       Както млади се целуваха хванати за ръце, и сърцата им трептяха нежно, обещавайки се един на друг...Така брадясал пияница, приличащ на кукер, ама скачащ като нестинар, дето не може да върви по жарава, мина между тях, раздели хванатите им ръце. След това изчезна като някой дух, сред тълпата, а след себе си остави миризмата на разреден медицински спирт и молитвите на момичето ,,Само да не съм целунала на този брадата, докато посягах към приятеля си,,...

                     Няколко баби, обременени от радостта на младите, решиха да извършат отмъстителна акция . Започнаха да мият терасите си, точно когато отдолу минаваха огромните тълпи. Водата се стече, ала не изкъпа когото трябваше. Чучурът изкъпа една дебела, наконтена и гримирана като клоун общинска съветничка, дрехите и полепнаха, но това не стесни размерите от метър на метър. Все пак японци минаващи наблизо приеха и тази сцена като нещо забележително. Започнаха да снимат въодушевени, издавайки възторжени стонове, все едно някакъв водопад се откриваше на среща им. А под него самодива(дебелата съветничка) обливаше нежното си и гладко тяло с кристалната вода(богато хлорирана, чешмяна, измила немитият от години под) . Да не говорим след това бабата колко неприятности си навлече. И няколко мъжки глави попаднаха под друг чучур. Те които обаче намериха за добре, да се наредят пред стената на къщата, да смъкнат дюкяни и да изпразнят пикочните си мехури, ей така, както в страни тълпата продължаваше да върви. Горката баба, къщата и вече нямаше да мирише само на нафталин.

                Етно група свиреше на един от площадите на града. Гайда, гъдулка, китара, барабан и потраквания с пръсти върху метални кенчета и стъклени бутилки озвучаваха. До скоро музикантите бяха заобиколени от млади семейства, но вече не...Пияни и миришещи на алкохол, поклащащи се леко на разни страни, смеещи се, опитващи се да имитират хора и ръченици, с бира в ръце студенти бяха окупирали всичко. Веселбата настъпваше!

                  Групичка брадати козели (пардон студента) с бутилка сухо вино от два лева и дюнери на СУПЕР ПРОМОЦИЯ, укривайки ги в раници и мешки, като мъж заплата от жена си, влязоха в ресторанта. Там като седнаха, поръчаха си по една чаша вода ( беше безплатна), изляха водата в саксии и по пода, за мъртвите, пък за живите извадиха вносното вино и си наляха. Заръфаха и дюнерите. А ако минеше сервитьорът, прибираха и скриваха всичко, хващаха веднага менютата и се оправдаваха че все още не могат да изберат. Най-накрая обаче собственикът, който хвърляше погледи на клиентелата като плантатор на роби или политик на

възможност да открадне още, търсейки най-голяма полза и шанс да не се метне, спипа тарикатите. Можеше да гледат да минат тънко, но по-тънко от него никой не можеше да мине. Вдигна се тупурдия, студентите в знак на протест не решиха да си заминат, та сервитьорите влязоха в хамалска роля и започнаха да мъкнат натрапниците като чувал с естествен тор

                  Студентите обаче не спряха, седнаха на няма и метър пред ресторанта и започнаха да викат ,,Оставка,, вдъхновени от поредните столични протести, само че тука имаше ефект. А ако някой минувач пожелаеше да похапне, веднага му казваха:

                  -Храната им се прави от полуизгнили продукти,а алкохолът се разрежда с вода ! Страшно скъпо е!...-не знам дали качеството щеше да уплаши хората, но думата ,,скъпо,, определено гонеше надалеч.

                   -Я се махайте!- гонеше ги собственикът

                   -Тротоарът е на хората! Свободното слово също!-отвърнаха му те, пийнали, излегнали се на земята и съвсем убедени в думите си. Убедени, до момента в който видяха патрулка извикана от ресторанта да пристига насам. И макар да бяха пияни и заляни и да говореха като свещеник без зъби и с брада влязла му чак в устата, веднага се затриха някъде, че и професионален бегач нямаше да ги стигне.

                  На друго място,компания от млади хора се наслаждаваше на джаз групата в заведението. Саксофони, мастика, мента една след друга, щракането на пръстите, леките светлинки, дървените стени, осветеното барче и високи столове. Колко приятна атмосфера само, докато се появи той....ТАРИКАТЪТ! Този хамелеон който никой не забелязваше, как се всмукваше и започваше да паразитира. Така един за нищо подозиран и на нищо приличащ мъж влезе, седна до компанийката и когато барманът дойде да попита какво ще поръча:

              -За сметка на компанията едно уиски.-барманът му сипа, а той продължи-За ваше здраве момчета! -щеше да им е нужно...След това мента, вино, ром и какво ли не се изредиха, докато тарикатът така се насвятка, че беше готов да си признае, че пие за сметка на други. Обаче само като ми мина през ум колко пари трябваше да плати след това, веднага изтрезня, претръпвайки от мисълта и изчезна.

                 Накрая като излязоха момчетата, едвам преглътнали сметката, като мъж, с чиято ракия жената е поляла по погрешка цветята си, бяха изпълнени с желание за отмъщение. Отмъщение срещу системата, която не проявяваше справедливост, а само търсеше ползата, дори през щастието на хората (смейте се, ама има истина в тези думи). Те хубаво сега големи бунтари щяха да стават с подръчните пиратки, ама само на думи. Решиха да ги запалят и да ги оставят да изгърмят в един тъмен ъгъл, така в знак на протест и борба срещу ощетяването ...Каква борба? Като загърмяха пиратките, загърмя и някакъв дебел глас от мрака. Изведнъж един бездомник изскочи и започна да тича, да вика, паникьосан, като шаман. Борят се срещу ощетяването, пък направиха мръсно на най-ощетените. На всичкото от горе шишето бира и парче торта, които му дадоха да отпразнува, се пръснаха, когато пиратки попаднаха до тях. Язък!

                Маскарадът не е маскарад без любов. Чувството което кара да слагаме най-различаващите се от нас маски или да покажем истинската си същност. Няколко влюбени студенти, живеещи в таванските стаи на една остаряла къща, буквално свряла се между другите, решиха да си направят нощна разходка. И то не къде, а по покривите. Повечето обаче прецениха че състоянието им ще ги изведе единствено на улицата, веднага след като литнат от последния ред керемиди и затова останаха. Двама влюбени обаче се престрашиха. Вървяха под голото небе, гледаха звездите. Чуваха ,,Родриго, защо?,, ,,Пенелопа, не е това което си мислиш,, идващо от телевизорите на пенсионерите, живеещи в къщите по които вървяха. Някои старци все пак предпочитаха 1000 и някой епизод от сапунката си, с напомпани празноглавци и латиноамерикански прелести пред това навън.

              Нежни целувки и красиви ласки, погледи, котки жално се милваха в краката им докато...Лошото настъпи, когато една от гредите под тях не издържа и при стъпването на момичето, направо пропадна в тавана. Няма Родриго, няма Фернандес, имаше само бързото появяване на мустакатия и едър, възрастен собственик на къщата....Време беше младото момче да влезе вътре, да се изправи срещу мустакатия, да вдигне девойката, която може би се беше наранила. Вместо това обаче, момчето избяга, понеже старецът се беше показал с една брадва. Ами с какво да беше се качил, с букет цветя ли, предвид това че очакваше да срещне изпечен крадец?! Сега дали накара да му платят ремонта, дали извика полиция, момичето не каза. Само подчерта че са седнали на по чашка, а бабата в къщата, която също беше мустаката като мъжа си, не спирала да я гледа като хрътка фазан и ръката и все да потреперва в посока на една точилка.. Пили две ракии, подгрели се и така заиграли ръченици, та да има да ги оплюват клюкарките за месец напред.

...............................................................................................................................................................

                 А цялата палитра от музика...Всяка занаятчийска работилница, скъпо магазинче в старата част на града, ателие или бар, сега представляваше една малка дискотека, кръчма. Че и дискотеките ряпа да ядат. Тъй като алкохолът в тях беше скъп, а тука хората използваха домашен, за сметка на магазина или най-евтиния, наливаше се в много по-големи количества и ексцесиите пред свои хора бяха много по-силни. От балканска музика-Горан Брегович и вечните му цигански препявки в едната, през гръцката и сиртакита в другата. Впрочем силната ракия, гръцката музика и факта че магазинът беше за домашна посуда повлия изключително лошо на рафтовете с чинии, че и с чаши... Хайдушките песни в трета работилница, палеха националисти да се кълнат в какво ли не, да пият, псуват и чупят, но задължително в ,,името на България,,. Други места, където звучеше пънк или рок музика, се развихри пого (агресивен танц с бутане и блъскане), та чак един двама изхвърчаха през витрината. После решиха да усилят музиката и да продължат да се блъскат пред магазина, не да правят мизерии в него. Не усещайки обаче, в мелето си вкараха и една пенсионерка. Горката жена! Следващите дни редовно ходеха при нея в ортопедията да я навестяват

               А навън джаз музиканти, решили да изкарат някой лев свиреха, украсявайки игрите на няколко клоуна вървящи по въжета или возещи се на колело с една гума. По-късно няколко пияни момчета, щяха да настояват и те да направят някое вървене по въже или дишане на огън. Пияното състояние не те дарява с такива възможности, но пък те прави недосегаем за болка и травми (поне докато изтрезнееш).

               Новини от последните минути. Група метъли подгонили заяли се с тях чалгари. За сега не е известно колко време провокаторите няма да могат да си въртят задните части.

                    Ако ви е харесал, споделяйте линкове към разказа, благодаря ви ! :)