Да ти пука или да не ти пука...-няма да продължавам така, както биха направили повечето, просто за да не клиширам този иначе все още актуален въпрос.

Актуален, актуален, той се разраства и става все по-неразгадаем за съвременния човек. Ако преди хората са се мъчели да си кажат ,,Да ти пука или да не ти пука, че заваля страшен дъжд и може да ти удави посевите,, то сега си задаваме тези неща за една по-съвременна тема-но нека първо ви кажа, как стигнахме до нея, та след това да ви я разкрия.

Живеем във века на комуникациите, във века на компютрите и по мое мнение безделничеството. Разбира се не говоря за африканците, китайците и по-бедните народи, където бачкаторството и сега е както преди сто години, но погледнете Европата....и Българията с нея(барабар Петко с мъжете). Поглеждам и градския живот, поне на по-младите хора..Той е изпълнен само с желание за забавление, простотия и често изграждане на своя, собствена интрига. И понеже книги не обичаме да четем, времето пък е горещо, на работа не ходим, уроци не учим и се чудим какво да правим...Ами разбира се!Ще контактуваме с хора, ама много хора. Списъците ни от приятели могат да вкарват хиляди на брой, а очите ни да зяпат пристрастено собствените ни снимки и тяхната популярност. И това не омръзва. Напротив, пристрастяващо е! И започваме още и още снимки да слагаме, да се показваме пред хората такива каквито бихме им се харесали, до един момент в който старанието ни да им се харесаме води до забрава на това какви всъщност сме или до отвращението на околните към нас..Поне при някои!

Та ето темата е общуването-социалната дейност,а с тях мисленето, характерите на хората....Често си мисля, че всичко това което виждам е нещо много моментно. Говоря именно за контактите, отношенията между много тинейджъри (мразя тази дума, предпочитам юноши)....Гледаш ги едни не искрени, изпълнени само с простотия, някакъв бълбоч от емоции (хилене, надути лица, физиономии, арогантно, но уж весело и приятелско отношение, мятане на ръце в разни посоки и държание като ПЪЛЕН ИДИОТ)...Не ме разбирайте погрешно, в тези неща няма нищо лошо, трябва да се отпуска,но както казват –в умерени количества..Е да, ама не. Някои просто това знаят и само с това се показват. Техния път в лицето на групата, към която явно целят да се внедрят идва на кръстопът. Дали другите ще решат че ги дразни или ще я приемат като шут, от какъвто впрочем всеки двор се нуждае.

Но да се върна на съвременните отношения, които ми се виждат твърде изкуствени...Ами вижте, в нашето време сме твърде склонни да доверяваме твърде много и в същото време да не сме разкрили нищо от себе си, да се отдаваме на приятелите си на пълна пара и в същото време да не сме ги спечелили с нищо. Ако не смятате така нека няколко аргумента:

1.Да споделяш неща, като кого/коя харесваш, какво обичаш да правиш, някои семейни или лични тайни са присъщи а разговор само между хора, които наистина могат да се нарекат приятели! Именно това доверие което създаваш към някой, за да му кажеш тези неща е нишката на истинските приятелства, поне в някои случаи..

А какво става сега: Да довериш кой харесваш публично не се среща толкова често, но самия въпрос може да ти бъде задаван от всеки ( Сульо и Пульо) което превръща въпроса или в нещо дразнещо, или нещо обичайни. Самия въпрос вече не влиза в процеса на доказване на приятелство,а става клиширан и общо употребяем. Самата ти тайна, рано или късно от засиления интерес, като на селски клюкарки, става обществено достояние. И понеже всеки я знае, по тази критерия, ти не може да прецениш, кой от всичките хора ти е по-близък приятел(както казахме знанието на някой за такива ти чувства би трябвало да го правят истински приятел,защото и тези ти чувства трябва да се оповестяват само от тебе самия)..

2. Бройката....Днес сякаш като ловен трофей, всеки се мъчи да изгради колкото се може повече приятелства(дори и аз). Разликата обаче между приятелства и ,,ловен трофей,, е там, че второто е единствено с цел да се запълнят някакъв комплекси, недъзи(каквито имам и аз)...Ще ви представя всичко като един монолог, защото сигурно тогава картинката ще ви е по-ясна ,, Абе аз не мога все да разбера, кой ми е приятел, ама наистина приятел...Всичките едни и същи(както казахме, човек би усетил истинския приятел, по знанията, доверието което му дава, но тъй като твоите карти се разкриват малко по малко пред всички, трудно се отсява)...Добре де, ама ако имам повече приятели е по-голяма вероятността, някъде сред тях да се намират наистина верните хора, от колкото ако бяха по-малко..,,

Ето два аргумента. А сега е време и за едно признание, а самата дума ,,признание,, може би привлича най-много очите, защото мнозина само това търсят от другите. Търсят го, защото си мислят, че получат ли го или преминават една стъпка напред към по-голяма приятелска връзка към даден човек, или пък получават истинско оръжие, което може да се използва срещу доверилия, ако нещо той им застане на среща. А може би някои просто търсят ,,признанието,, от втори, за да го доверят на трети, като въз основа на това стане по-близък с третия (не го отричайте, колко хора се сближават от клюкарство)...

Та признанието е....Нищо! Просто исках да покажа неговото значение сред някои.

Психологията- за която впрочем мнозина казват че им е интересна и прочие, но само малцина съм видял наистина да я изучават(това отново е форма да се докажеш по някакъв кух начин пред другите, тъй като реално зад думите ти не стои нищо)...Та тя е разграфила хората в една група на пет вертикални позиции(вертикални=йерархически).

Лидер(водач...)

Групов актив

Хора в норма

Асоциирани

Аутсайдери - за тези няма да става на въпрос. Ако някой се чувства такъв, то най-често е изкуствено втълпяване на мозъка от самия себе си, като по този начин същия човек, мислещ се за аутсайдер, се цели да стане интересен и да се докаже пред другите(или най-просто казано позьорство=внимание).

Чух много хора, съвсем правилно да хулят политическата система по света и България, а именно вертикалните структури. Там където има някой над някой друг, управляващ, командващ, налагащ се. За хората, хоризонталната структура, където всички да са равни е все още утопия(мечта)...Но на мене ми става тъжно и гневно, когато видя тази структура и в кръг от млади хора.(особено ако съм на трета или четвърта позиция). Защо?Ами нека много хора разберат за какво си мисля....В една група може да има структура на по-важни,силни, значителни и прочие, но в един истински приятелски кръг не...Или поне не бива. Приятелите не са приятели за да се командват един друг. Най-малкото приятеля е такъв, защото ти е приятно да си с него, а на никой не му е приятно да го командват, следователно ако при вас един се е наложил над друг, значи нещо куца. Ако все още не сте ме разбрали отивам на извода и последиците.

• Не отричам че в приятелствата, структурата на това един да е над друг не може да съществува, но често тя води до бъдещи проблеми и разпади, затова внимавайте!
• Също така отсейте разликата между група и приятели. Има приятелска група, но е хубаво да се стараем в нея да не налагаме тази четири редова структура( петия ред го изключвам).
• Замислете се, ако някой реално се мъчи да се наложи над вас, да ви поставя все в края на снимката, докато неговото/нейното лице лъщи в центъра, дали наистина ви цени като приятел или поне така както вие него.
• В крайна сметка преценявайте сами. Убеден съм, че има частни случаи, където лидерството на едни е именно изразяване на приятелска воля, защото по-този начин може да защитава, поправя грешките на другите.

Злобата, известността!!!

М,да...Много вестници, много списания, много омраза. Не знам дали умишлено или не, но хората непрекъснато се запознават с все повече и повече други, като стават обект на вниманието на тези други, следователно и остават все повече и по-често в мислите и езика на другите. Така наречената известност сред юношите е нещо което се развива и претърпява метаморфози от доста годни насам. Стигнали сме до момента, когато да станеш ,,известен,, се постига по няколко начина-Единия е традиционен, продаваш си гъза на големи,комплексирани, важни батковци и какички, като ставаш техен достоен наследник, а другия е по някакъв начин да се отсееш от многолюдието от обикновени хора, като поведеш някои от тях, представяйки се за самите тях. И сред политиците се среща. Едните се хващат за ръка с ръка с мутри, бизнесмени и прочие, а вторите се представят за хора от народа(и може би са свързани с него)...Но в момента ти който си от ,,народа,, или ,,много обикновени деца,, станеш по-знаен, ценен и прочие от другите, осъзнай че вече не принадлежиш на масите(дано разберете смисъла на тази дума..

Нека не политизирам тази темичка....Затова нека погледнем омразата. М, да...-ask. fm предостави платформа за изливане на огромно количество омраза, завист и прочие директно в очите на мразения, без самия той да може да те види...Все едно да плюеш някой(буквално) и от толкова плюнки по очите му да не може да те види. Какъв по-голям кеф? Хем му правиш мръсно, хем не те знае.....Системата обаче си е система и тя трудно се пречупва. Така наречените ,,хейтърски,,(използвайте български думи, моля ви!) коментари често се посрещат с присмех, закана на свой ред, ирония и сарказъм от страна на човека към който са адресирани. Техния отговор на свой ред пък само ги представя в още една хубава светлина и(не че не трябва) и бумеранга се завърта и удря този който го е пратил. Сега много хора могат да не искат да си го признаят, но обиди не получават случайни хора....Ако аз имам 100, а не 1000 приятеля в социалната мрежа, имам 50, а не 550 въпроса в Ask, и една моя снимка се харесва средно от 13, а не 130 човека(числата са формални, само за пример) означавали че съм по-известен сред от този дето има по 130 харесвания, над хиляда приятеля....Не съм много ясно. Всеки знае влиянието на социалната мрежа. Иначе нямаше да сме като наркомани станеше ли дума за нея. А щях ли да бъде и по-обиждан от този с десет пъти повечето приятели, харесвания... Пак не!!! Сега, разбира се този документ може би се чете и от така наречените известни, които сигурно си мислят че ги хуля, защото в старанието си да се доказват, НЯКОИ(умишлено увеличих шрифта) са започнали да разграничават две форми на коментиране към тях-пристрастие(мазнене, признаване, едва ли не целуване на краката им) и омраза. Е аз не хуля и не ви четкам егото(Игото).

В това да си известен няма нещо толкова лошо-стига да не е за сметка на другите. Понеже нали знаете някои как се чувстват по-добре, просто като злепоставят другите повече..Аз самия бих се радвал, ако бях famous, но не ми се получи. Та в нашия български народ, а изобщо по света да ,,пробиеш,, както се казва е игра на нерви..Чували ли сте поговорката, че ако някой човек тръгне да излиза от казана( проблемите, неволите), другите дето са вътре ще го хваната и пак ще го върнат там(само и само да не се оправи)..Та стигнахме до един извод. Тръгне ли някой да става знаен сред едни и други, тръгват и обидите по адреса му. Най-често от конкуренция, която иска да му разбере номерата и козовете или от нещастни хорица, искали и те власт, ама не успели. А може би и защото този известен пич/няма да казвам (пичка) е издразнил /издразнила дадения човек(тази би била най-оправданата причина за плюенето на злоба).

А сега се отпуснете и си представете Наистина си представете!!!: След 60 години вие си имате деца, внуци, може би и пенсия, мъж...Изживели сте щастлив живот. Останали са ви дори и приятели(вече истински, защото ментетата отдавна са се отскубнали от вас, изсмукали каквото могат като паразити)...Кеф,а! Спомняте си с умиление детските игри,проблемите в училище, които тогава са ви подкосявали краката, сега им се смеете. Юношество изпълнено с......., купони, празненства, бледи пиянски моменти и ако те хване майка ти или баща ти, може и бой! И все пак се смеете....- то това са хубавите неща които може да си спомните Да съм изброявал злобни коментари по ваш адрес, изкуствени приятели, предателства и позьорство -Не! Знаете ли че човек има склонността, след известно време, когато един период от живота му остане в миналото, той подсъзнателно изтрива лошото(поне основната част от него) и дори може да идиализира положителното..Та честно да ви кажа, ако не може дори да си спомните или пък си спомните с нещастие и срам комплексираните коментари и прочие, ако тези дразнение, борби за известност не са ви помогнали с нещо, КАКЪВ Е БИЛ СМИСЪЛА ОТ ТЯХ???

И понеже обичам да си противореча ще си отговоря с една кратка мисъл, а вие ще речете дали си струва да я приемете за оправдание, или не!........ТРЪПКАТА-ей това някой да ти мисли злото и в същото време да ти мисли нещо ? Или пък ако все пак ти доставя някакво удовлетворение??Знам ли ВА (по варненски)

Може би не съм казал много правилни неща. Моето мнение, моите виждания са взети от единични, а може би дори и частични(тоест отклоняващи се от обикновените) случаи. И ако наистина съм проявил субективност, пристрасност и вие я намерите(ако реално я има), тогава гледайте да налагате това ви качество и във вашия живот, просто за да не станете слепи за истината .

И НЕ СЪМ ХЕЙТЪР(ЗЛОБАР, ЗАВИСТНИК-използвайте тези думи, жалко е да лижите гъза на англичаните, а иначе да споделяте трибагреници и да се тупаме в гърдите на 3-ти март, като разгонени горили). А ако сте решили че съм такъв, то тогава не приемайте нищо от този текст като нещо смислено и правилно! Защото това ще е все едно престъпник да пише конституция(макар че не знам дали сегашната ни не се написа от такива).

И все пак този живот няма да го изживеете втори път, така че....подслаждайте си го !!