вторник, 31 декември 2013 г.


                                                                     Чувство

          -Пешка. Цар. Офицер!-шах! Пенсионери...гроздобери-минали, заминали.
                     Маса, пейки...
сгърчени лица, откършени крила. Чакащи смъртта. Все още не дошла.
          Студ-навън и вътре. В душата, в къщата, в блатата( жаба се замята).И филия с масло залята.
Джобове без стотинки, сметки до небето.
                Мисъл-тлее, плам-отминал. Лампа грее и детенце пее? Небръснати лица, очи искрящи. Пешката помръдва, по дъската дращи.
Спомен идва с мисли тлящи...Братство, идеали, забрава. Измама, борба, път през трудността-стената корава. Сянка на млада жена, песен въртяща, черна мъгла. Двигател пищи, бодливата жега, вой от беди, женска постеля.
Събужда се вече, след спомена блед. Пак е в парка, с шаха, окъсано яке и за гроба еднопосочен билет.
                 Вятър студен, гърбаво тяло. Поглед умилен, лицето покрито с бръчки е цяло.
.........................................................................................................................................................


               Музика! Китара, тамбура-бира и лула. Веещи се клони. Хопа, тропа, виещи тела. Мятащи ръце и усмихнати лица.
Бели врати, звън на китари, отворени очи, а небето синее в разноцветни пастели.
              Дрън-дрън в посоката една, обръща се музиката
в друго след това. Тъга, смях, мисъл и игра...Падащи листа. Дим, постеля, легнали бутилки. Веещи коси, спомени(твърдите костилки).
              Бира- омаяние. Танци- упование. Думи, словоред...Боички, веселба, а накрая берекет.
                     Шарено е някак. Чуваш ли го? Крясък!!! Свобода, танцуващи тела. Пейте песента.
Хванати ръце, красиви шарки-май на петна. Люлеещи звуци, пълни усмивки-ха, младостта!                       Шарени дрехи, сандвичи, баници, картини и книги. Благина, светлина, крилатост- помни ги!
................................................................................................................................................................
              Улица. Сивота-пак лица. Подпухнали очи, навъсени души. Улици изпълнени с дрехи, суета, пари. Май не се търпи. 
              Работа, умора, слепота- NO изкуство, никва свобода! Ред, костюми, магазини. Стоки, злато, гнет, омраза. Сивата пътека, път един. Без залитане в шарения дим. Офис, магазин, ковчег.
                 Телевизор...хипнози, реклами, лъжи-отрова любовта в тебе с плесен покри. Човекът върви. Върви с бомбето, с вестник в ръка. Портмонето-пълно със суха пара. Жената пак вика , детето реве...къде е въжето, къде?!?!

неделя, 29 декември 2013 г.

                                                     Похлупака



             ,,Не е като да не сме се наврели в детска пързалка с малки деца,,-хвалеше се 14 годишен тийнейджър
             ,,Не е като да не си рисувам по чина,,-допълни друг
              ,,Не е като да не бъда с две приятелки цял следобед навън,,-добави и трета
               ,,Не е като да не съм луда.,,-завърши чевърта
            ,,Същински дечица сме. Не ни се расте,,-каза пета
          Дечица?! :
D Защото решавате да направите нещо напълно повърхностно, което свързвате с детинщина, за да можете да изтъкнете ,,детското“ в себе си. Да можете да се представите в друга светлина. Да може да покажете нещо различно. Ама не е. Я кажете, докато правихте дадената ,,детска" дейност, искахте да сложите нещо в ,,детския" си актив или просто го правехте защото ви идваше отвътре. Когато извършвахте дадената дейност, ако сте мислели само дали е детско и дали ще стане, за да напишете че сте дете като статус, то пак сте си същите! Позьори...
          Между другото дечица, ама надолу статуси едва ли не крещящи ,,обладай ме,, или ,,животът ме е изградил, да се боря и да успявам, независимо от пречките му,, :D .
            ,,Не е като да не бяхме на плажа цял ден,,-фундаментално!?!?!? Мале, да се пръснем сега.
              Статусите хвърчаха един след друг. Колко приятно. В очите ти да се набиват някакви писания, които човекът качил така скромно ,,не е като да...,, или засрамено ,,малко аз,, изтъкващи нещо, с което обаче държи да се похвали, изтъкне, да събуди завист може би. Похвали се на приказка. Украси случката с качествата на речта, с шареността на мимиките. Но да подхвърлиш ,,не е като да,, и да продължиш с едно просто изречение. Жалко е! И то за обикновените неща.
             Г-ин Похлупак се чувства ....тъжен....нещастен....весел....влюбен..... Попове пращам да гонят демоните на тези статуси. Да мятат и те виртуални кадила, тамяни и да изгорят корените на това зло, пък барем и своите. Чувството си е чувство, за да се сподели със себе си, да те кара да виждаш смисъл в това което си и желание за борба към това което искаш да си. Чувството се споделя с приятел, оправдава и създава съответните ти реакции и действия. То НЕ се слага за харесвания, за скапани известия.
               ,,Ко ме интересува мнението ти. Така искам, така правя...,,-това не значи че си прав, драги ми Похлупак-,,Има хора които се интересуват, които ми о
пишат да ме питат как съм,,-може би подтикнати от същите безкористни мисли като твоето желание за самоизтъкване, а те за да клюкарят. Г-ин Похлупак. Вие живеете, за да се отбелязвате в статуси, понеже понякога така ми се струва.
                Скучно ти е...прочети книга, свърши работа, помогни на някой за нещо. Светът, хората около нас и самите ние имаме такава нужда от действия, които да не са провокирани от заплащане. Действия, извършени заради самите нас. Ако ли не друго, Похлупак, поне за да не ти е скучно прочети книга, помогни на някой. Защото като цяло, не ми правиш впечатление на голям умник.

                ,,Не мисли за мене, защото вече те....,, ,,Аз може да бъда повалян, но ще....,, .....и какво пак за тебе? Виж сега, Похлупак. Ти някакъв духовен гуру ли си? Или си някакъв доказал се човек (не като киснещ по кафетата или свалящ си лесно гащите, а с нещо полезен за човечеството и природата)... Имаш си виждания, идеи, било ограничени или не. Ами използвай цитати на доказали се личности. Предложи разкази, музика. Сложи нещо, което да не крещи ,,АЗ,, а идеята, чувството което ти изпитваш. Защото не ти си ,,.....силен, защото се изправям след загубата,, а всеки, който се вдигне след даденото житейско предизвикателство. Схвана ли? Не! Може би не обясних добре. Слушай-Не ти правиш идеята, случката и тн., а те тебе. А защо да използваш цитат или песен? Често те носят разнородни емоции и разбирания и дават свободата всеки да открие нещо полезно. Цитирай Ганди с ,,Бъди промяната, която искаш да видиш в света,, вместо да кажеш ,,Аз няма да те оставя, защото не искам и мене да ме оставят,,. Пак ще се разбере, че смяташ, че това което дадеш, това ще получиш. Кажи го по-общо, за да е по-полезно. Иначе просто обясняваш нещо от себе си, което най-лесно ще се попие от клюкарките.
...................................................................................................................................................................
           Похлупак, как е свободният ти живот. ,,Не държа да се доказвам на никой. Правя това което искам!,,- и на кого го казваш. На другите, нали :D. До колко не държиш да се доказваш ти си знаеш.           Похлупак. И ти спасяваш майката природа нали? Ежедневно мислиш и алармираш за проблемите в околната среда. Бориш се и срещу проблемите в твоята страна-политически, икономически. Убеден съм, заинтригуван си от това да помагаш на хората. На негрите, на китайците. Да, ама само на статуси. Давал ли си два лева да купиш кисело мляко и хляб на пенсионер? А предлагал ли си на човек от улицата, ей така да му помогнеш да пренесете нещо? Давал ли си? Осъзнал ли си, че дрехите от порядъка -40, 50,60 и на горе лв. , са дрехи хранещи не хора, а изроди. Че е смешно да вървиш подир марки, да се хвалиш че си дал толкова пари. Че дай ги на пенсионер като ги имаш. Остави ги на майка си и баща си.           Изобщо защитаваш ли някаква идея и познаваш ли, повече от това, което има по статусите ти?
           Виждал съм те из улиците. Стоеше на една пейка. Клюкареше нещо май. Говореше си за нещо. После стоеше забит над телефона ти. После пак повтори същото отново. Май и на кафенце отиде, ама там какво ли друго да правеше. А, да....започна да се снимаш. Вярно. Няма лошо. Снимка, две...десет,двадесет....спрях да ги броя. И на снимките едни физиономии. Вечерта снимката, статуса ,,Страхотен ден. Не е като да не си приказваш с приятелки и да разбереш толкова много истини (брей, благодаря ти ГУРУ. Сигурно и истината за смисълът на живота ще откриеш на кафенце). Малко се снимах ас (аз)“-завършва статуса, а отдолу пише ,,Добавени нови 30снимки". Дето малко ще да бяха. А самите снимки. Брей, де да не бяха нагласени. Де така да се бе цупил, смеел и движел и усмихвал както на снимките. Ама не беше. Аз те видях. Ама другите не те видяха. Те снимките ще видят. И после някой, както споменават учените ще се комплексира от твоите така ,,велики“ преживявания( все пак на снимките приличаш на много весел човек). А може би и ти си се комплексирал, ала понеже виртуалната мрежа не учи на действия, решил си да се самозалъжеш. А другите да излъжеш.
Да се заровиш, упоиш и отровиш от света на другите, представен в социалните мрежи не е хубаво, но си е личен избор. Но да лицемериш, да лъжеш, заради ,,харесването,, на другите-жалко е!
,,
Не е като да,, -живееш? За другите ли, за себе си ли. Живееш ли? Ей, Похлупак...