Огнена трева

Кратко обръщение. Следващият разказ е написан извън всякакви граници и съображения. Излята е крайността и яростта, искреността и прямостта. Надявам се да ви хареса.

Разединявай, унижавай...Разделяй и владей. Покорна глава, сабя не я сече. Кротувай и ще живееш. Тези максими се пръскаха из масите на неизвестен народ, тъй както из нашия. И тези маси, и тези хора живееха често във страх, несигурност и знанието че нищо не зависи от тях, че контрола над тях е нужен, че ,,по-малкото зло,, е най-доброто. Очите им редовно се замазваха от лица, които уж представяха интересите им. Едни представяха интересите на бедни, други на богати, трети на крайни. И тези лица на пръв поглед се бореха за избирателите си, а всъщност на скрито поделяха си ролята от сценария, който заедно бяха изградили. И истината беше че всичките тези лица играеха заедно, не един срещу друг. Играеха с целта да разделят хората, да ги убеждават в някакви изкривени идеи. Да им обещават, да не изпълняват и да пречупват чувството у хората, че те трябва да имат....нормален живот!

А тези които вдигаха глава, малцината, бързо бяха омаскарявани, унищожавани, забулвани от лъжите на медиите, пречупвани от страха. Саможертвите им оставаха невъзпяти, а очите на хората се пълнеха със страх и мисълта ,,То хубаво трябва да се противопоставим, ама няма да съм първия...,,.

Въпреки това бавно осъзнаваха системата която им бе отредена. Че като овце трябва да бъдат ,,управлявани,,. Че беше смешно да се питат периодично ,,кой да ни управлява,,. Как някой ще управлява народът? Той е господар на държавата. Тя е за него, законите са за него, не против него! Избраниците му са негови слуги, не господари, ала именно като царе са държаха. И уж в угода и служба на избралите ги, приемаха решения, които само пречеха.

И един ден! Когато чашата преля, когато гнетът натежа толкова че не се носеше и когато страха беше заменен от гняв и омраза. Когато сърцата бяха стаили достатъчно, очите видели, разума проумял, че робът не си подсигурява нищожното, но спокойно съществуване, а само си гарантира, че яремът ще става по-тежък и увит около врата му...Тогава избухна, като една вълна недоволството, омразата!

Ако клюката, болестта се разпространяваха бързо, то вестта за отмъщение още повече. Достатъчно беше в един град, група хора пострадали от своеволията на местни големци да го нападнат и в омразата си да го насекат. От там пример взеха и други, новината се пръсна....Всичко беше на кантар, защото факелът беше запален, но не се знаеше щеше ли да достигне барутът. Хората щяха да чуят, но дали щяха да си кажат, че времето е настанало или че ,,..Нека изчакам всичко да свърши и да погледам сеир,, Но както не бе се случвало никога, излязоха маси на протест, целта една ,,Невинни са отмъстителите,,-и невинни бяха. Защото нима биха те обвинили че браниш честа си, семейството си, дома си, от хора които си мислят че имат контрол над тебе, които го управляват с насилие и страх. Едни излязоха на протест, други се събраха и сами си потърсиха сметките с оръжие в ръка...

Времето на прогледналите слепци беше дошло. Настъпиха часовете на възмездие.. Настъпи кърваво възмездие.....На първо се събираха да протестират пред банки и полицейски групи биваха изпращани за да следят за реда. Но масите се увеличаваха, скандиранията ставаха все по-силни и крайни. Знамена, лозунги..Някои групи тръгваха настървено, но полицаи ги спираха, отблъскваха..Телата се сблъскваха с щитовете, разярените лица с искрени очи търсеха невестулските погледи зад шлемовете. Търсеха обяснение за действията им. Търсеха отговор,кога полицаите щяха да свалят щитове, да ги обърнат, да разберат че те пазеха собствените си поробители. Неколкократно протестиращи се опитваха да пробият, хвърляха камъни, сълзи на майки, оставили децата си без дом, отнет от заемите потреперваха редиците им. И веднъж, жандармерист, беше пратен да пази банка, от която преди години бе взел заем. Заем от който му побеляха косите, разтрепереха краката. Сега той пазеше онези дебели гуши, които с ехидна усмивка го гледаха как обрича живота си, а след това му вземаха всичко. И той ги пазеше?! Проумя го, с разтреперан поглед гледаше колегите си, протестиращите и в следващия момент...

-О, хайде де!-изрева, тресна щита в земята, хвърли палката, отдръпна се. Той нямаше да спира повече протестиращите хора, които си търсеха правото. Дълга му беше към тях, не към крадци. Колеги го видяха, спогледаха и веднъж робската психика като беше премазана, хвърлиха своите щитове и те, а тълпата се спусна към входа на банката, необезпокоявана. Само очилата и пребледнели лица, на банкери и служители зееха през прозорците.....До минути захвърчаха бюра и документи. Отмъщението започна в най-пълната си форма. Отмъщение което никой не можеше да очаква от спокойните мравки, от тези слуги на корумпирани интереси. Тези мижитурки сега бяха изкарали цялата си таена омраза, смазала страха, докарала ги до лудост, до мисълта, че ще е или победа или нищо. Друго не биваше да се допуска. Това отмъщение изскочи от нищото. Властващите постоянно се опитваха да насъскват хората едни срещу други, да ги разединяват, да им замазват очите, да ги карат да се страхуват и да се чувстват нищожни....но се провалиха! Дойде време да се смажат паразитите.

Нападение последва и в други банки. Примерът се пое и от други полицаи, жандармеристи. Хората се усетиха като един народ, че живеят един живот, че страдат от едни и същи проблеми и желаят едно и също.....

Но най-сладка бе разправата пред Правителствената сграда. Вътре като мишоци, бързо докарани с цели конвои военни се укриваха ,,народните избраници,,...Телефоните им горяха от обаждания, защото всичките изроди с които си имаха вземане-даване, с които бяха изградили своята мрежа на терор,манипулация бяха погнати. Медиите не отразяваха, защото самите им репортери и централи бяха нападнати. Хората нападаха повсеместно, на всякъде всеки един лихвар, бияч, човек на властта, банкер...всички които им утежняваха живота толкова дълго. Тогава няколко депутати видяха през прозорците.....бесила, подготвени за тях. Бесила с хора на тях. Техни колеги, хванати по пътя. Но как? Нали армейски конвои ги пазеха. Но войниците нямаше да стрелят срещу собствения си народ, та те бяха част от него. Просто се отдръпнаха и оставиха хората да си свършат работата. Революцията беше повсеместна

,,Вие сте следващите,, ,,От там живи няма да излезете,,...-крещяха гласовете навън, тълпата се роеше като кошер, а вести за нападнати централи заприиждаха непрестанно. Империята на омразата, на онзи 1% рухваше!!!! Не можа да спре проглеждането на хората и това ще му коства всичко...Големите имения бързо пламнаха, колите им също. Решиха да се противопоставят. Този 1% имаше около едни 20% от зомбита. Зомбита които бяха излъгали, че ако бъдат с тях, не зависимо дали с десни,леви, зелени, сини...че ще спечелят нещо, че ще живеят по-добре. Сега тези проценти се готвеха за контраудар. Хората трябваше да се изправят срещу себе си. Дано разума го прекратеше.

,,До кога ще ви лъжат, че печелите от тях! Нима се радвате да виждате как другите страдаме. Нима нямате солидарност към ощетените, които искат своето отмъщение? Които искат своето възмездие...Вие имате братя и приятели сред нас. Ние сме с вас. Нима няма да живеем всички по-добре ако сме едно, ако сме заедно? Не ви омръзна да ви Лъжат. Не ви ли омръзна да ви предлагат по-малкото зло, да се редуват едни и същи, с едни и същи номера. Знаете го! Те ни разделят, те ни изтощават, изпиват силите и гонят приятелите ни.Ние започнахме борбата, подкрепете ни и няма кой да ви търси сметка, че сами ще си вземете това, което ви се полага. Достойнството на свободни хора!....-очите се напълниха със сълзи, защото истината нямаше как да бъде забулена. Тя просто искаше и излизаше наяве. Зомбитата, заблудените започнаха да се усещат, когато видяха искреността в очите на събратята им излезли срещу властта. Чистотата на чувствата и желанието им за свобода ги обзеха. И тогава знамената с лозунги и абревиатури на крадливи партии паднаха, шапки, свирки, фланелки бяха захвърлени. Народът си е народ и не бива да се дели! И в цялата страна, хората настроени едни срещу други застанаха рамо до рамо в борбата.

Бесила изникваха като гъби пред именията на задкулисни играчи, които въртяха пари в подземния свят...Миговете, в които всеки ги знаеше, но нищо не правеше и само с наклонена глава мълчеше за злодеянията им бяха преминали. Ако съдът не можеше(не искаше) да се разправя с тях, хората щяха. Но наистина пътя до тях беше постлан с тела. Никой не си даваше кожата без кръв. Но дори едни да падат, други остават и продължават!! Виковете тресат зидовете на частните замъци и няма отстъпване назад. Мускулестите тела на пласьори и лихвари паднаха под ударите на хилавите, но безбройни ръце на хората и биваха прекършвани от гнева. Бесила и пред къщите на банкови собственици. Гаражите им носове висяха, а в джобовете им умишлено натъпкани с пари. Да се знае, че заради лакомията им ги обесиха и че парите не могат да ги спасят..

Нощта беше потресена от пламъци и викове. Небето замътено от пушеци...Една по една сградите на администрации, партии, управления падаха под нападенията на събралите се тълпи. Хартията в която всеки човек беше записан като данъкоплатец, като длъжник,като глобен, като провинен биваше изгорена. Тази хартия с тези закони, които уж трябваше да служат на хората, а само разваляха животите им биваше запращана в миналото. А огромни лозунги като ,,Народът е властта,, ,,Народът отсъди...,, се издигнаха и разпростряха по етажите. И духа на свободата караше всеки страдалец да прогледа, да желае възмездие...Дори когато религиозните институции, слуги и подлоги на политиците, започнаха да молят и разпореждат за мир и спокойствие, да няма кръвопролитие, никой не се вслуша в платените им думи. ,,Поискай и ще ти се даде,,- хората поискаха и ще си го вземат. Възмездието!

А накрая стената се пропука. Там където депутатите влизаха, за да коват законите на своята робска система, където договаряха своите сделки и от където замазваха очите на хората и унищожаваха надеждите на избирателите си...Там сега с факли и подръчни оръжия в бяг и бяс навлязоха хората. Маси, пейки, врати, всичко се изкъртваше, хвърляше, потрошаваше. Нямаше какво да се пази, щади. Цената му не представляваше нищо пред желанието за възмездие.. Нямаше нужда и един камък да остава на мястото си, за да не напомня нищо за това тъмно време което се отхвърляше в сегашния момент. А побелелите лица на дебелите управници бягаха като сенки във всякакви посоки, но биваха застигани един по един, смазвани от юмруците на мъстта, на безчетните хора, търсещи отмъщение за умрели в нищета бащи и майки и избягалите в чужбина роднини и приятели.....Плакатите на партии бяха събирани, запалвани. Жалките мутри на тях се затриваха, боите се разтичаха и от тях оставаше само пепелището. Залите им срутвани до основи, местата където сядаха изгаряни в огньове като древни ритуали! И в целия този хаос се усещаше, как хората се отърсваха от ярема, как в пепелището си проправяха път към светло бъдеще на равенство и братство.

Утрото осъмна в кръв, в пламъци...Прочистващи и възвеличаващи нови години, различни..