Душевадците
Известна
ли ви е историята за душевадците. Това
са едни малки създания, подобно на феите,
само че вместо да пръскат щастие и да
изпълняват желания, те усърдно се грижат
мухала в къщата да израсте, буболечките
да напъплят, рафта на хладилника с
тенджерата супа да се счупи, самото
ястие да се вкисне и всичко останало…
Според
древните писания, СЛОНЪТ-божество от
зоопарка на божествата, бягащи над
небесния ни купол, веднъж поел течност
от друга планета и като се изпратил с
хубота си по човешките създания, те
започнали да създават цивилизация. Ала
на мястото, от където тази цивилизиционна
смес била взета, се градяли все красиви,
чисти и приятни светове, а по нашата
планета изникнали градове с чуми, улици
изпълнени с плъхове и отпадъци от
къщите...и явно че тази мръсна черта била
изконно притежание на човеците, ала в
началото била под заплаха, заради
чистотата на дошлата цивилизация. Затова
и Божествената свиня издухала от зурлата
си душевадците, за да запазват тази наша
човешка черта-мръсотията.
Та
в модерни времена, душевадците са
отговорни за градовете такива каквито
са. Например за изчезването на вещите
ви. Колкото и странно да ви звучи, не
извънземни, които ще ги изследват, а
душевадците ги прибираха. А някои от
градовете им дори си градяха къщите от
стари ботуши, а за магазини използваха
най-изпокъсаните, защото дупките служеха
като витрини. Нощем, а понякога и
най-нахално денем, ключове, лични
документи, пари и разни там изчезваха.
Парите знам че използвали като хавлии,
ключовете като чесалки. На какво? Няма
значение, защото ако знаехте нямаше да
си ги искате обратно.
В
дупките си отглеждаха
хлебарки,стоножки,скорпиончета, паяци
и разни други гадини, като от малки ги
обучаваха че тяхната цел на живота е не
друга, а благородната саможертва. Те
трябваше да щъкат из стените, за да ги
гонят хората с парцали и книги, с които
да ги смачкват, да си оцапват стените
или просто да купуват препарати, с които
тровеха и себе си.. И наистина имаше цели
зали за обучение, където душевадците
показваха чрез схеми и модели на паяците
най-удобните ъгли, на хлебарките
най-изненадващите дупки. А за да заживеят
с мисълта за саможертва, тези гадини
бяха промивани още от малки с песни от
вида ,,За великата среща с дебелата
корица” или ,,За омацаната с нас стена”
, ,,Ний искаме да бъдем...“където се
възхваляваше делото им.
А
когато идваше време за щурм, даденият
душевадец поемаше в марш отряда от
гадинки към апартамента/къщата. Уви
понякога, пресичайки пътя, цялата тази
паразитна армия можеше да бъде прегазена
от кола. Така се случваше шофьорът да
види секунда преди да прегази,под строй
маршируващи странно скорпиони, мравки,
паяци и ала бала. Затова с времето
създадоха подземни тунели до самите
къщи. А душевадковските историци, дори
сметнаха за длъжни да лъжат, че човешката
канализация е именно произлязла при
случайни откривания на техните тунели,
при които решили да откраднат модела и
да ги използват за своите си човешки
цели. Колкото истина беше, толкова и
ефективна бе душевадковската тунелна
система, понеже постоянно се срутваше
на едни места, объркваше посоките на
други. Затова накрая решиха просто да
се придвижват към домовете по човешката
канализация. С усета си към миризмата
улучваха точно дома, който търсеха и
занасяха там нужните бръмбари, семена
за мухъл или отряд за замърсяване.
Сега
теория и за конспираторите. Говореше
се, че срещу мръсни чехли, изтъркани
гуми, пластмасови чашки с остатъци от
кафе, душевадците бяха подкупени от
производителите на препарати за чистене.
Дребните мърсяха, онези продаваха. Тази
симбиоза бе съществувала, от как жената
на кроманьонеца бе оскубала гърба на
мъжа си, за да си направи първата метла,
но развитието на индустрията бе засилило
процеса. Убийците на вредители също
бяха оставили номера си в подземните
галерии, но като цяло връзката се
осъществяваше от една циганка-врачка.
Дълги години жената се представяла за
радио-говорител, предавател или дори
посланик на посолството на мъртвите,
но видиш ли, самите духове не я наели.
Оставили я да си върти номерата,
представени достатъчно добре, че и
кандидатстването в НАТФИЗ нямаше да е
проблем. С времето обаче успяла да се
свърже с душевадците(нямаше как иначе,
юртата и бе разпростряна именно над
един от тунелите им, извеждащи ги от
подземните им градчета на повърхността).
И така след дълги премеждия, баба Бахти
Метла Невидех днес бе дистрибутор,
посланик и зъбно колело на тази симбиоза.
Имаше
и специални отряди, които се грижеха за
опазването на този интересен човешки
вид-нещастника. Предлагаха условия за
неговото съществуване. Преместване на
камъни, точно пред стъпалото на
човек, преди да се помръдне напред,
за да се спъне. Развинтване на капачките
на капки за уши, нос, очи, та когато човек
ги обърне да му се изливат целите.
Предварително изливане на шампоана, за
да стои косата ви мазна и спомага за
мизерната обстановка в града. Хранене
на котката ви или кучето с разхлабителни,
в момента в който ги оставите сами, за
да можете при връщането ви, да бъдете
посрещнат от животинските....Да, наистина
там работят едни душевадковски
специалисти.
Още из ,,Изследвания на душевадковската
политика, разбирания и занаяти“
по-нататък
