Още едно мое стихотворение за някои гадни реалности, част от ежедневието ни



                                                  

                                   ,,Най-българското време,,

И днес вървя,аз гледам на страни,

дете без вяра,ценостти расте.

Да подиграе,да присмее-на това държи.

В духовната си простотия ще умре.

...................................................

Дойдоха времена глобални.

Човекът ценностите си забрави

и станаха едни неща-банални........

На плещите отрова се стовари.

..........................................................

И всеки ден,било в училищната стая,

било навън-на злобари ти вони

и май не му се види края

на таз надменност-до кога ще продължи.

.......................................................

Не съм против нравствени промени.

Ни тез в технологиите,облеклото.

Това обаче разидинени

ни прави-ето злото!!!

.........................................

Един забрави своята родина,

А друг патриот пък си остана.

За чужбина множество замина.

Да си горд българин-усещаш кат забрана!

......................................................

Колко бедни,чезнещи-уви,

навсякъде това актуално се тръби.

Приключвам таз лирическа соната,

не вярвам да е интересна на раята.
                                                                               Автор:Богомил Иванов