Едно стихотворение, което написайх миналата пролет.....Посвещавам го на детството си.


                              

Детство

Сутрин да станеш,детски да гледаш.

Анимации странни с мумии-деца,

боболечи градове и разни селца

с магьосници скати забъркващи отвари,

но понеже домашните любимци

народа спасяват,магиите претърпяват провали.

Зоопаркове странни,инспекор с ръце

ставащи на джаджи различни и зло лице,

което винаги пред нас остава неразкирто.

Изследователи дръзки и съкровище в тайни обвито.

.............................................................

След тези забавни детски кажи,

не почват ли същинските игри.

С приятел,сестра или брат

чрез одеалата правиш палат.

Разпъваш,подлагаш,усет за архитект си вдъхваш.

Под одеалото опънато плюшки напъхваш.

А него над столовете държиш,

затискаш го с възглавници-така го крепиш.

Дали на семейство или лъвска дружина

ще играете,къщичката като пружина,

тъй както я сгъваш ,тя се разтяга

подслона строиш,а той се разваля.

И щом чуеш входната врата да се отваря

за минутата стаята да се оправя.

И колкото да бързаш,невъзмоно е това

да дойде майка ти и да завари чистота.

Затуй изтърпяваш мълчаливо карането и майчини мълви:

,,След туй навън излизай-там каквото щеш прави,,.

.....................................................................................

И майчината ти заръка изпълняваш,

на игрището се уж за малко появяваш.

Но цял следобед с пръчки,гоненица –веселба

Като вино  умайват те деня.

И времето се стопли,запролети,

за игра,веселба възможност се откри.

И игри най-различни от бой с пръчки,

от удари по пръстите мазоли или бръчки

по челото умислено как да посегне

някой към другия и пръчката да избегне.

И с похвати най-умели

по краката,тялото с пръчките си взели,

бием се като рицари на бой поели.

Извивки като с шпага  на дуел,

Или срещу сит си ти джедай умел.

Удареният вика кат овчаря козел.

Въртиш

            Кроим

                        Ударите в другия броим.

Ледени сокчета като топъл ти хляб

купуват се, иначе телата ни ще заврат.

Под сянката хладка на голяма корона,

на камък седим всякаш на трона

като царе говорим,мъдрим

на що ще играем като сенатори в Рим.

Решаваме с кого какво да се играе,

а някой ожъднял е и затова се вае.

Друг удари трети и не ще да се покае.

Живота на дете-май че това е.

                                                                                  Автор:Богомил Иванов